Радвам се да споделя с вас един личен проект, по идеята той е просто една книга, но всеки един момент от неговата реализация се превърна в моят път, да се опитам да напиша книга на мен ми се струваше някаква енигма една свръх голяма амбицията. Сега когато съм в процеса за мен това е най-естественото нещо, също както дишането и също както него има какво още да науча и усъвършенствам в правенето на тези два процеса. 

Използвам вашето внимание за да се мотивирам и да завърша книгата до края на месец Септември 2019 г. 

Книгата е с работно заглавие: “Аз и Гората”.

Целта на книгата е да изрази пътя по който минах за да стана по-осъзнат. Веднъж написана тя за мен ще представлява своего рода съзнателен избор и реализация на дългогодишните ми усилия в посока себе познание и себе осъзнаване. 

Книгата ще засегне няколко аспекта:

• осъзнаване на проблемите, чрез практики и себенаблюдение.
• формални и неформални методи за решаване и премахване на блокажи. 
• практика на методите в една защитена среда, създаване на постоянство и добро отношение към самите нас. 

В книгата “Гората”-като герой е един вид свидетел на моето Аз, тя е  свидетел и огледало. Това което намирам в гората, първоначално Аз съм го взел със себе си там. 

Желанието ми е да напиша тази книга за абсолютни  начинаещи в медитацията и себепознанието, надявам се тя да може да помогне на хора, които биха искали да внесат собственото си съзнание в живота си, да изпълнят със смисъл всеки миг от този живот, да помогнат сами на себе си, така както аз помагам на себе си в решаването на няколко проблема: 

• как да спрем да отлагаме
• как да се научим да създаваме добри навици
• как да приемем разочарованието и да го направим позитивно. 
• как да минем в режим на действие и да изчезне чувството че се намираме в и порочен кръг
• как да решим проблемите в отношенията си с околните.
• как да бъдем доволни от себе си

За да постигна решаването на тези проблеми на мен ми беше нужно усъвършенстване в само едно единствено умение, а именно да съм удовлетворен от себе си. 

Какво е удовлетворението? 

За мен отговора е да бъдеш щастлив с това, което си и нищо повече. Моето щастие все повече се е отдалечило от мен когато съм се опитвал да го преследвам. Смятам, че повечето хора изпитват същите проблеми.

Това е урок който научих сам, както и би следвало да бъде. През моя живот се научих да ставам все по-добър в умението бъда  удовлетворен. Сега във този момент да съм щастлив съм от живота си, да съм щастлив със себе си. Щастлив съм от това което правя не се стремя създавам повече добавена стойност към труда си освен от това което ми е нужно. Щастлив съм където и да съм.

Мнозина гледайки от страни биха могли да кажат за мен, че аз съм постигнал своя успех и съм щастлив защото: „Съм имал късмет, успял съм защото са помогнали или съм имал летящ старт в живота, стъпил съм на добра основа и тн. За да постигна определеното ниво на успех“. 

Аз мисля, че не само за мен но и за всички това твърдение е погрешно. Има хора, които постигат успехи, но не намират удовлетворение и винаги се стремят да искат повече и са недоволни от това което са. Има хора, които са бедни или нямат „успешна“ кариера, но са намерили задоволство в това което са. Нещо повече, мисля, че намирането на удовлетворение всъщност ме доведе до успеха, който намерих – това ми помогна да се измъкна от вечните дългове, помогна ми да променя навиците си, направи ме по-добър човек, приятел и партньор.

Най-лошото което може да си причиним сами на себе си е отношението което лесно се придобива или създава към живота „Мога да съм доволен, защото съм успешен“,  това означава да отхвърлим пътя на удовлетворението за друг момент в живота си… Да мислим че някога ще бъдем щастливи, ще живеем истински, но по късно. Мислейки и действайки така ние се осъждаме сами и влизаме в затворения кръг на неудовлетвореността.  

Запитайте се дали сте доволни точно сега. Ако не, кога ще станете доволни? Какво ви спира?

 

Пътят към себе си и удовлетворението от това което сме във всеки аспект от изражението на това “Себе”.

Всички ние започваме в живота с едни честни, романтични детски очи. Мислим, че сме страхотни и истината е че точно тогава сме. Можем да танцуваме където и както си искаме като 5-годишни, не ни пука какво мислят другите за нас. Обаче някак докато порастваме губим това чувство и желание, дали от връстници или от родители, медиите, неудобни ситуации, ние се променяме.

Като възрастни, ние постоянно се съмняваме в нас самите. Ние постоянно се съдим и оценяваме зле. Ние критикуваме нашите тела, себе си като хора, нашата липса на дисциплина, на всички наши грешки. Не ни харесва животът ни.

В резултат на това се опитваме да подобрим това недостатъчно себе си с което живеем. Опитваме но не успяваме, и започване да се съмняваме в способността си да се подобрим, ставаме недоволни от това, започваме процес по автосаботаж, защото всъщност не вярваме, че можем да направим нужната промяна.

Това бягане от нас самите, води до влошени отношения с околните, застой в развитието ни, нещастие в живота, вечно недоволство и оплакване за всичко което ни се случва, също и до често нездравословни навици свързани с ядене на нездравословна храна, пиене на прекалено много алкохол, липса на активен живот, липса на физически упражнения, прекалено пазаруване, пристрастяване към видео игри или Интернет.

И така, какъв е пътят към това да бъдем доволни от себе си и от нашият живот?

Пътят преминава през това да открием какво ни липсва за да сме щастливи.

Първото е, липсата на вяра във Вас и Вашите възможности. Това е важен момент, към който трябва да се обърнем сериозно.

Второто нещо е отношението към вас самите. Отношението към вас не е по различно от отношението което имате към с всеки друг човек. Ако имате приятел, който постоянно закъснява и не държи на думата си, казва нещо пък него прави, идва момент в който ще спрете да се доверявате на този човек. Това е така, както би се случило и с отношението което имате към вас самите. Трудно е да харесвате някой, на когото не вярвате, трудно да се харесате, ако не вярвате на себе си.

Очаквайте продължение…