от Николай Петров | сеп. 27, 2017 | Стихове
Бързо отминава любимата ми лятна нощ. Топъл миг, изпълнен с надежда. В небето облак e останал, компания да прави на пълната луна. Ала дори, след нея той да тича, нищо няма да се промени. Времето си лети, сезонът бързо ще се смени. И ето, твърде кратък е деня. Чувствам...
от Николай Петров | сеп. 25, 2017 | Стихове
Минах близо покрай теб. Плени ме аромат на пролетни цветя И прекрасната ти душа. Не бях се чувствал никога така. Любов без суета. Достатъчно вървял При теб винаги бих се спрял, ала си от другата страна, на най-голямата река. Знам, вляза ли ще се удавя. Водата черна,...
от Николай Петров | сеп. 24, 2017 | Стихове
Душата ми те отразява. Теб и твоите мечти. Дори в другата посока Слънцето да гледа. На залес, остава радостта, блестяща в капката тъга. Любовта монета е със една страна. Всичко желаеш ти да вземеш. Все не стига, Малката сълза, ти искаш да отнемеш. Уви, разбираш...
от Николай Петров | сеп. 18, 2017 | В живота, Стихове
Големия крадец всичко ми отне, седя в тази празнотта, на дългата нощтна самота. Дали ще завали да скрие тези ясни и ярки звезди. Прахта на спомените крипки, от живота насън. да отмие. Празен прозорец, а гледам през него, напълно...
от Николай Петров | сеп. 18, 2017 | Статии, Стихове
Този наш свят, със какво да го сравня? Хартиена лодка, под дъжда. Вода събрала се в шепата море, на едно дете. Пясъчното цвете на дюна разтваря се и изчезва. С вятъра докарал ни в ноща. Какво ще се случи? Как ще се случи? Два древни и настойчиви въпроса. Присъстващи...