от Николай Петров | фев. 24, 2020 | В любовта, Стихове
Кой рани това сърце, за да го опаковаш в толкова брони? Пропускаш стурешното слънце, а то рисува силуети по земята, който за винаги така остават. защо толкова време никой не ти каза, че си красива, дори в тъгата. Къде скри усмивката и любовта ела да стигнем там сега,...
от Николай Петров | фев. 21, 2020 | В любовта, Стихове
Идваш – едва съблечена. Виждам те – ефирна и спокойна! Пристига с теб аромат омаен, по-близо и усещам живота. Там е, силата и слабостта. Там е нежната ти кожа, с капчици спомени по нея, светлинки на любовта. Любовта, точно тази, която ни направи, като...
от Николай Петров | фев. 14, 2020 | Uncategorized, В любовта, Стихове
Посети ме тя… беше русичка със сини очи, с топла, нежна топлина на улицата я видях, поиска ми стотинки може би… веднага я познах и два лева и дадох в ръка, погледна ме с усмивка и благодарност, плени ме веднага! “Боже”, питах се, “ какво ли беше...
от Николай Петров | фев. 8, 2020 | В любовта, Стихове
Какво е радост без тъга? за мен е като танц с изпразнена душа, Тук съм! Стоя със сърце примряло в мълчание, докато към мрака подал съм ръка изпълнена с желание, Желание! не какво, а да спусна пръсти по кожата ти нежно надолу където обвита си единствено в сенки. А ти...