от Николай Петров | ное. 4, 2019 | В гората, В любовта, Стихове
Усмивка и топло сърце. Обикнах – докосване и всичко! Обикнах, както тревата обича си росата; Различна ли е нашата любов? Защо пък не, щом ни има! Така и сивото е капка сладост. Дъжда да си вали, а ние леко настрани настръхнали от радост, в събраните ръце...
от Красимир Георгиев | май 15, 2019 | В гората, В живота, Снимки
от Николай Петров | мар. 25, 2019 | В гората, В любовта, Стихове
Падаща снежинка, понесла се по вятъра. Откъсната сълза, полива жадната гора. В къщичката малка, към огнището протегнах аз ръка, достигнах твоята душа. Дните броя, приближава Април. Март изтича като сън. Автор: Николай Петров...
от Николай Петров | окт. 10, 2018 | В гората, В живота, В любовта, Статии
-Ще я открия, си казвах вървейки по древния път. За първи път в живота си бях оставил всичко, целият багаж, който обикновено носех с мен. Усещах, че съм тръгнал на необикновено пътешествие, чувствах се лек и свободен, стъпвайки по старинните каменни плочи. Стъпка по...
от Николай Петров | сеп. 12, 2018 | В гората, В живота, Стихове
Под един шубрак, скрито, открих най-прекрасно цвете. Необикновено стана то за мен. Oблякох го в най-красивите мечти. Помислих си: -Колко прелесно си ти, не мога да си позволя да те откъсна, не би издържало сърцето ми това. Затова на раздяла, в душата си, с красотата...
от Николай Петров | авг. 30, 2018 | В гората, Стихове
В гората дива ягода. В тревата капчица роса. В небето мъничка звезда. Въздиша, после самота. През дългата нощ, падащата капка, казва какво мисля. Ягодата е дива и откъсната. Звeздите светят през деня. Свободен дух, не знае самота....