от Михаела Дилова | апр. 15, 2022 | разкази
Те-не-риф-Е? Откъде да започна-от бучката в корема ми при летенето със самолет? Тя отиде да се срамува в ъгъла на утехата ми, че дори и да паднем, аз ще оживея. Разбира се, ако беше над надоблачните бели Алпи си мислех, че дори и да обожавам студа само с къси...
от Михаела Дилова | мар. 14, 2022 | Пътят към себе си, разкази
Червило върху защипани с щипки устни, Ролки за коса с навито настроение, Шноли, пречещи на бретона на похожденията… Бъдещи съвършенни ябълкови цветове, Тих спазъм-откъде идват осите. Може би са камъни, хвърлени под определен ъгъл или подострени с острилка? Салон...
от Михаела Дилова | фев. 27, 2022 | разкази
Козметичен салон:“Илюзия“ – влизам с нашумелите си заблуди, с лудостта си и с полутвърдото убеждение, че хората, които обичаш често те пращат на майната си. Е добре де, поне да покажат посоката и да дадат координатите й. Защото там те чакам аз,...
от Михаела Дилова | фев. 23, 2022 | Uncategorized, разкази
На 23 февруари са родени две раними души-женската ми рожба Ника и таткото на Ясен-Весо. Киароскуро е думата, която ги рисува-ту в сенките, ту в светлината. Вечната им игра, преливане, стон, въздишки, лутане, смях и прикрита жизненост. Искрящи багри в моя живот. Мускал...
от Михаела Дилова | фев. 15, 2022 | разкази
Панахиди. Смутните да ме завземат ако нещо разбирам. Великото Преди и След не ме терзае като въпрос. В сметалото с топчета, където ни е отредено, да сме едно от тях, не от смъртта трябва да се страхуваме, а от това, че никога може да не започнем да живеем. По-добре да...