от Николай Петров | юли 29, 2020 | В любовта, Стихове
Разделените ръцете усещат празнотата от Сърцата ни, преди това здраво притиснати. После отново пълнота. В мекотата, свързани и в замъглените краища, кожата ти до моята кожа, Търкането и потта, премахват всяко съмнение. Изпълнени със дух издишаме в екстаз, след него...
от Николай Петров | юли 7, 2020 | В любовта, Стихове
Днес двама сме с души свидетели, на земния ни полет. Те пеят в нощта и вървят бавно, една до друга, огъня си пазят! За днес знам, за утре е друго. Но ти ела, ще те чакам. Донеси със теб и твоето море. Донеси, вълните и мира. Научи ме, открито да обичам. Утре, накъде...
от Николай Петров | юли 4, 2020 | В любовта, Стихове
Студени вечери по тихи улици. Облак дъх, зад ъгъла на стара сграда. Биещо сърце в топлото ти тяло. Надежда малка, облечена в сиво яке. Търсих те, във тъмните ъгли и счупените лампи. Очаквах в сенките да те открия. Намерих те във светлината. Тръгвам към теб с ръце...
от Николай Петров | юни 19, 2020 | В любовта, Стихове
Днес поканих любовта, не дойде сама. Усмихна се и влезе, разходи се във мен. Поканих я на танц. Изпълни ме с лунна светлина. после с устни нежно очерта, ефирни облаци в моята душа. Ехо, спомен, сянка и тъга, после тръгна, накъде? Седя около огъня в мрака. Запален е...
от Николай Петров | юни 16, 2020 | В любовта, Стихове
Видение отвъд очакванията Ангели спят, Бог пее мълчаливо. Спрял съм, а ти си жива буря. Любовта ти нежна. Сърцето ти мило. Мечта си, твърде хубава, за да я има. Усещат се в теб реки, морета да бушуват. От къде във тебе толкова вода? Ти си там, далеч от мойто его....
от Николай Петров | май 25, 2020 | В любовта, Стихове
Земетресението беше явно. В сините очи на вечността помаха ми за поздрав ли, незнайно лъчистата снага на Любовта. Красавице,поспри се,стига пърха със пеперудените си крила. И котето на улицата щом замърка разбирам аз,че „сляпа“съм била. Автор: Тихомира...